Ани Ерно, Франция, с Нобел за литература
Френската писателка Ани Ерно е новата носителка на Нобеловата премия за литература, оповестиха от шведския Нобелов комитет в директно лъчение онлайн. Тя получава влиятелния приз за „ смелостта и клиничната акуратност, с която разкрива корените, отчужденията и груповите ограничения на персоналната памет “.
Както и всички останали лауреати, като част от церемонията на 10 декември Ерно ще получи 18-каратов златен орден и чек за към 900 хиляди $.
По-голямата част от обществеността очакваше тазгодишният Нобелов лауреат за литература да е създателят на „ Сатанински строфи “ Салман Рушди, който преди месец пострада тежко от нахлуване с нож. Сред любимците бяха и безконечният японски претендент Харуки Мураками, французинът Мишел Уелбек и канадката Маргарет Атууд. Букмейкърите обаче не са изпускали от взор Ерно – тя бе миналогодишният избор на къщата за залозиа> Nicer Ods, а през 2022 година още веднъж бе с доста високия коефициент 5:1.
Родена през 1940 година в Нормандия, 82-годишната Ерно е измежду най-възрастните носители на Нобелова премия. Рекорда държи Дорис Лесинг, отличена на 88 години.
У нас Ани Ерно е превеждана още през 80-те – новелата й „ Мястото “ излиза в общ том на издателство „ Народна просвета “ дружно със „ С най-хубавия спомен “ на Франсоаз Саган и „ Добри момчета “ на Патрик Модиано. През 1994 година изд. „ Прозорец “ пуска на български и книгата й „ Обикновена пристрастеност “.
„ Събитието “, един от най-популярните романи на Ерно, излиза на френски през 2000 година и споделя за незаконния й аборт като студентка преди събитията от 1968 година Миналата година мемоарното четиво бе екранизирано от режисьорката Одри Диван. Едноименният филм спечели „ Златен лъв “ във Венеция и бе показан и у нас. Повечето произведения на писателката са очебийно автобиографични, като за неин опус магнум се счита „ Годините “ (2008) – разказ, който тя написа в трето лице само число, с цел да покаже, че нейните пристрастености и премеждия са общовалидни. Носителка е на редица национални и интернационалните награди – „ Рьонодо “, „ Маргьорит Дюрас “, „ Европейска Стрега “, „ Маргьорит Юрсенар “, „ Хемингуей “, с „ Годините “ е финалистка и за Международния „ Букър “.
Откъс от „ Мястото “ можете да прочетете тук.(link is external)
Нобеловата премия за литература се присъжда от 1901 година, като пропуска 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година. Нямаше награден и през 2018-а заради разкритията за полови посегателства и финансови злоупотреби в Шведската академия, вследствие на които броят на членовете й понижа. След свадите бе създаден нов Нобелов комитет по литература взаимно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на Академията и петима специалисти – критици и издатели, а една от декларираните му цели бе да направи наградите „ по-разнообразни “. В последна сметка през 2019 година бяха присъдени две оценки – на Олга Токарчук (тя се води лауреат за 2018 г.) и на Петер Хандке (за 2019). Последните носители на премията са американската поетеса Луиз Глук и танзанийският писател Абдулразак Гурна.
През годините са я почелили имена като Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Михаил Шолохов, Пабло Неруда, Габриел Гарсия Маркес, Кендзабуро Ое, Орхан Памук, Ръдиърд Киплинг (той държи и палмата за най-млад лауреат – единствено на 42 г). Двама отхвърлят да получат Нобеловата премия за литература – съветският публицист Борис Пастернак през 1958 година и френският философ Жан-Пол Сартр – през 1964 г.
Както и всички останали лауреати, като част от церемонията на 10 декември Ерно ще получи 18-каратов златен орден и чек за към 900 хиляди $.
По-голямата част от обществеността очакваше тазгодишният Нобелов лауреат за литература да е създателят на „ Сатанински строфи “ Салман Рушди, който преди месец пострада тежко от нахлуване с нож. Сред любимците бяха и безконечният японски претендент Харуки Мураками, французинът Мишел Уелбек и канадката Маргарет Атууд. Букмейкърите обаче не са изпускали от взор Ерно – тя бе миналогодишният избор на къщата за залозиа> Nicer Ods, а през 2022 година още веднъж бе с доста високия коефициент 5:1.
Родена през 1940 година в Нормандия, 82-годишната Ерно е измежду най-възрастните носители на Нобелова премия. Рекорда държи Дорис Лесинг, отличена на 88 години.
У нас Ани Ерно е превеждана още през 80-те – новелата й „ Мястото “ излиза в общ том на издателство „ Народна просвета “ дружно със „ С най-хубавия спомен “ на Франсоаз Саган и „ Добри момчета “ на Патрик Модиано. През 1994 година изд. „ Прозорец “ пуска на български и книгата й „ Обикновена пристрастеност “.
„ Събитието “, един от най-популярните романи на Ерно, излиза на френски през 2000 година и споделя за незаконния й аборт като студентка преди събитията от 1968 година Миналата година мемоарното четиво бе екранизирано от режисьорката Одри Диван. Едноименният филм спечели „ Златен лъв “ във Венеция и бе показан и у нас. Повечето произведения на писателката са очебийно автобиографични, като за неин опус магнум се счита „ Годините “ (2008) – разказ, който тя написа в трето лице само число, с цел да покаже, че нейните пристрастености и премеждия са общовалидни. Носителка е на редица национални и интернационалните награди – „ Рьонодо “, „ Маргьорит Дюрас “, „ Европейска Стрега “, „ Маргьорит Юрсенар “, „ Хемингуей “, с „ Годините “ е финалистка и за Международния „ Букър “.
Откъс от „ Мястото “ можете да прочетете тук.(link is external)
Нобеловата премия за литература се присъжда от 1901 година, като пропуска 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година. Нямаше награден и през 2018-а заради разкритията за полови посегателства и финансови злоупотреби в Шведската академия, вследствие на които броят на членовете й понижа. След свадите бе създаден нов Нобелов комитет по литература взаимно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на Академията и петима специалисти – критици и издатели, а една от декларираните му цели бе да направи наградите „ по-разнообразни “. В последна сметка през 2019 година бяха присъдени две оценки – на Олга Токарчук (тя се води лауреат за 2018 г.) и на Петер Хандке (за 2019). Последните носители на премията са американската поетеса Луиз Глук и танзанийският писател Абдулразак Гурна.
През годините са я почелили имена като Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Михаил Шолохов, Пабло Неруда, Габриел Гарсия Маркес, Кендзабуро Ое, Орхан Памук, Ръдиърд Киплинг (той държи и палмата за най-млад лауреат – единствено на 42 г). Двама отхвърлят да получат Нобеловата премия за литература – съветският публицист Борис Пастернак през 1958 година и френският философ Жан-Пол Сартр – през 1964 г.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ